Започвам да пиша този пътепис за втори път, понеже другият ми компютър се повреди и с него замина доста труд и ценна информация, но се надявам нещата да се пооправят.
Това пътуване го бях намислил отдавна, но все нещо проваляше нещата. Идеята беше да заведа Мария в нашата северна съседка Румъния и по-специално да минем през двата красиви прохода Трансфагарашан и Трансалпина, както и да се полюбуваме на красотите на Трансилвания.
По една или друга причина до сега не бях успял да заведа моята спътница в живота точно по тези места и това беше сериозен пропуск! Като цяло трудно става и двамата да отсъстваме, но някак си успяваме да го организираме.
Беше август месец, отпускарски и Райко препичаше здраво! Бяхме решили да тръгнем на 16.08.2015 г., вече не си спомням защо! Сигурно сме имали някаква работа. На 15-ти август е църковен празник – Голяма Богородица и Мария е именичка, а е и празник на град Варна! Градът ни тогава е още по-натоварен, а в морската градина игла да хвърлиш на глава ще падне! Та по този повод гледаме да се изнесем семейно, ама явно не се е получило! 🙂
Приготвихме вечерта багажа и се разбрахме на другият ден да стартираме раничко, за да се возим по хладина, колкото е възможно по-дълго. Речно-сторено!
Към 6,30 сутринта на 16.08.2015г. с ведро настроение стартирахме! Обаче у мен се бе загнездило едно неприятно чувство, че нещо съм забравил! Изброявайки нещата, вече бях подминал отбивката на летището, когато изведнъж подскочих от седалката! Нямаше я чантата на кръста ми, в която по принцип ми е целият „офис” и документите! J В първият момент се ядосах много на глупостта си, но погледнах от добрата страна на нещата – ами ако бях стигнал Дунав мост и тогава да се усетя!?! Развеселен от тези си разсъждения стигнах следващата отбивка на магистралата до с.Слънчево и газ на обратно. J На въпроса от Мария „Защо се връщаме?” предпочетох да не отговарям или поне не веднага. Така или иначе щеше да разбере.
С повечко газ набързо стигнахме до дома наш роден и добрата ми женица изприпка да вземе забравеното от мен. Закичих се аз с чантата и отново потеглихме! След няколко десетки километри се поуспокоих и подкарах ритмично. До Русе пътят не предлага големи развлечения и го изминахме спокойно, без излишни вълнения. На влизане в града и с отправянето към моста жегата вече си беше започнала! По стара традиция си пътуваме добре екипирани и когато се спира се налага да се събличат якетата бързичко, иначе започва да се наблюдава явлението „сваряване в собствен сос”. Точно преди моста заредих гориво на една малка бензиностанцийка „Петрол”. От предишни разходки имах наблюдения, че румънското гориво макар и по-качествено, бе малко по-скъпо от нашенското. А моят резервоар си има вместимост хич да не е 28.5 л. 🙂
Колоната от камиони чезнеше в далечината и се зачудих каква изненада има отново на любимия мост. Допивайки си кафето се успокоявах, че каквото и да е аз съм с мотор и с лека чупка в кръста ще ги финтирам бързо. 🙂
Доволен от тези мисли си навлякох доспехите и поехме към граничният пункт, където от наша страна само ми махнаха да продължавам и аз доволен дадох газ……., нооо за кратко! Оказа се, че едното платно на моста е в ремонт и периодично движението биваше спирано от едната или от другата страна, за да може да има някакъв ред или поне нещо такова. Разбира се, най-подходящото време за ремонт беше през най-отпускарския месец! Няма да вземат да го направят през някой по-ненатоварен период на годината я! Какво ще е удоволствието тогава!
А жегата ставаше доста сериозна и потта се лееше здраво!
Как да е за 45 минути успяхме да преминем и понеже бяхме първи за нас нямаше трафик. От румънска страна проверката на документи мина бързо и аз се заврях в Гюргево, за да избягам от пътя към Букурещ. Нямах намерение да се набивам в трафика. Има паралелен път, който е доста по-спокоен и приятен. Е, малко е вълнообразен, но нищо страшно няма. 🙂 А и моят мотор не се впечатлява много от подобни неща! Това пътче бях го открил преди време и предпочитам да минавам от там вместо през столицата. За да излезе на него човек трябва да мине през нещо като стопански двор, но после започва да се вие през една много приятна местност с много хълмове и язовирчета. Разбира се, това придружено и с безкрайните румънски села, на които не можеш да разбереш къде свършва едното и къде започва другото. В едно от многото спряхме да си починем за малко на сянка, като веднага предизвикахме любопитни погледи, но езиковата бариера ни ограничи откъм вербален контакт. 🙂
Някъде трябваше да излезем на магистралата след Букурещ, но аз все не успявам да запомня имeната на селцата в Румъния и я карам на визуални спомени или на запаметени пътни карти! И този път нацелих селцето и отбивката в него сравнително лесно. На входа на магистралата имаше няколко бензиностанции и то големи, където се надявах да има нещо разхладително. На едната имаше два мотора BMW 1200 GS и решихме, че това ще е нашата бензинджийница. Двамата юнаци бяха поляци, но бяха дружелюбни точно колкото глиган с двуседмичен запек! Изключително рядко ми се е случвало да попадам на недружелюбни мотопътешественици, но явно този случай бе такъв. Пожелах им приятен ден и се изтегнах леко на тревичката, а после отидох при Мария в заведението, където имаше климатик и бе приятно. Бях си зарязал якето навън да поизсъхне, докато се охладим. Не бързахме, бяхме решили да спим преди прохода в град Куртя де Арджеш или по-точно някъде из пансионите след него, а до там от Варна бяха около 450 км., така че имахме време.
След добре дошлата разхлаждаща почивка се понесохме в свински тръст по магисталата към Питещи. Тези румънци се оказаха за пореден път големи състезатели.
Освен многото мотористи, с които се разминахме и си помахаме, друго интересно нямаше в по този скучен участък, както и по всички подобни из широкият свят! Права и монотона газ – депресиращо! Не обичам магистралите!
След Питещи беше малко по-интересно налагаше се да се изпреварват доста автомобили и имаше разнообразие. Неусетно стигнахме моста на река Арджеш влязохме в града Куртя де Арджеш. Малко градче с няколко забележителности, като църквата на краля и манастира в северният край на града. Заведенията там не са малко и бяха пълни до край. Под манастира имаше бензиностанция и реших да заредя, че на другият ден не ми се връщаше, а по спомен май нагоре нямаше такава чак до другият край на Трансфагарашан. Тъкмо възможност да разгледаме и манастира.
Оставаше ни малко до пансиона, който бяхме набелязали в нета, но се оказа сериозно предизвикателство да го открием. Почти всичко край пътя беше пансиони или ако искате ще ги нарека малки семейни хотелчета с доста прилични цени! В Румъния не е проблем дивото къмпингуване, но бяхме решили да не мъкнем палатка и чували. Поне този път!
Най-накрая го открихме! Настанихме се и след една баня се чувствахме добре! До входа на нашето убежище имаше магазин, от където се сдобих със сладко и с няколко бирички, влезли в употреба по време на вечерята ни. 🙂
Мария реши да си подремне, но на мен ми беше раничко и се настаних на една пейка в двора. Запознах се с румънец от Търго Муреш, който на 5 думи ми напомняше, че всъщност е унгарец. Аз нямах нищо против неговите твърдения, но накрая взе да става досаден, та си намерих друго местенце!
И в този красив момент нещо гръмна, нещо блясна и небето над нас сякаш се разпра! За 2-3 минути водата в павираният двор стана една педя! Канализацията просто не успяваше да я поеме!
„Е, нищо- казах си, добре че заваля сега да се извали до сутринта! Да, ама не! Нали сте чували приказката „ Ако искаш да разсмееш Бог, то кажи му, че имаш планове!”. Е, и нашата работа горе-долу стана такава! Това беше най-мокрото пътуване в живота ми, че и някои екстри имаше, но за това по-късно!
Качих се в стаята и си пуснах телевизора, а дъждът монотонно и приспивно барабанеше по таванският прозорец! И не съм усетил кога съм заспал!
***Филмът:
Motorcycle & photography adventure blog 
One thought on “Romania 2015 – part 1”