2019 Равносметка / My 2019 analysis

* * * * * BG

В последният ден на годината 2019-та си реших да направя някаква равносметка. Така си мисля, че е редно! Имах прекрасни моменти, но и имаше такива, които бяха доста тежки! Много хора ми помогнаха, а други откровено ме подминаха без дори да кажат едно “Здравей”. Искам да благодаря на всички, понеже от всяка ситуация има какво да се научи! Направих пътешествие до мечтана от мен дестинация, по време на което успях да се запозная с интересни хора, видях невероятни гледки и имах доста интересни преживявания! В тази интересна година за мен успях да направя и първата си самостоятелна фотоизложба, за което трябва да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха и в частност на най – близките, понеже те вложиха не по-малко ентусиазъм и енергия в подкрепата си към мен! Шарена беше тази година за мен! Вълнуваща! Давам си сметка, че колкото повече напредват годините на човек, толкова по-кратък става списъкът на най-съкровените му желания и някой ден ще останат само тези, които не могат да се купят … Тъй като всяко ново начало води със себе си нови надежди за нещо добро и положително, се надявам новата 2020 година да донесе здраве и късмет на всички!

* * * * * ENG

On the last day of the year 2019, I decided to do some calculations, some balance. So I think it has to be done for me. I had some great moments, but there were some that were pretty hard! Many people helped me and others frankly passed me by without even saying “Hi”. I want to thank everyone, because there is something to learn from every situation! I made one more trip to my dream destination, and met so many awesome people, saw incredible views and had some interesting experiences! In this interesting year, I was able to make my first solo photography exhibition. I would like to thank all the people who supported me and in particular the most loved ones, because they have invested as much enthusiasm and energy in supporting me! It was a colorful year for me! Exciting! I realize that as the years go by, the shorter the list of the innermost desires becomes, and one day they will be left alone those who can’t buy … And as each new beginning brings with it new hopes for something good and positive, I hope that the new 2020 will bring health and good luck to all of you!

 

Звезди / The stars

Всеки човек си има собствена звезда!
Разбира се за всеки тя е център на вселената, понеже според теорията за безкрайността от всичките и страни има равен брой звезди.
Звездата за всеки човек грее и го води по неговият път дори и в най-тежките и тъмни моменти на неговото съществувание.
Звездите се виждат най-добре, когато липсва светлина ….

Everyone has their own star!
Of course, for everyone, it is the center of the universe because, according to the theory of infinity, all stars have an equal number of stars.
The star for each person shines and guides him on his path, even in the most difficult and dark moments of his existence.
The stars are best seen when there is no light….

Самолетът / The plane

Едва ли има човек, който да не е вдигал глава към небето и да не си е задавал въпросите – „ Какво ли е да полетиш? Да се носиш свободно из въздуха,  да се рееш безметежно? „

Е, ето този обект на моя кадър, дълги години с гордост помагаше на много млади хора да изпълнят своите мечти – макар и за кратко да полетят, а после елегантно да се приземят със своите парашути. Помня и пилота на самолета – бай Иван , интересна личност беше. И много му тежеше, че му предстои да се пенсионира …..

Сега освен него виждам, че и моят приятел АН-2 го е застигнала нерадостната съдба да излезе в пенсия. Да, всичко остарява и в един момент животът му приключва, но …. някак си ….  абе страшно ме заболя душицата, когато го гледах така останал сам, разбит, изпотрошен на поляната, загледал се безмълвно в нощното небе, към което никога няма да полети!

Дали това не е проекция и на нашето бъдеще? Дали общуваме достатъчно един с друг и дали поколенията, за които днес сме важни и предизвикваме интерес няма да ни изоставят на някоя поляна загледани в тъжно в небето, към което никога няма да полетим вече …..

 

Probably every person raise his head to the sky sometime and ask himself the questions – “What is it to fly? Wandering freely through the air, hovering calmly? ”
Well, this object of my shot, for many years, proudly helped many young people to fulfill their dreams – even if they flew briefly and then landed elegantly with their parachutes. I also remember the pilot of the plane – bye Ivan, he was an interesting person. And it was very difficult for him to retire… ..
Now, besides him, I see that my friend AN-2 has also caught up with his unfortunate fate to retire. Yes, everything gets old and at one point his life ends, but…. somehow …. my heart ached terribly when I looked at him so alone, shattered, crushed in the clearing, gazed silently into the night sky that he would never fly!
Is this also a projection of our future? Do we communicate well enough with each other and whether the generations for which we are important today and arouse interest will not leave us in a clearing gazed sadly into the sky, to which we will never fly again… ..

Залез / Sunset in September

BG    Всеки залез е различен! Можеш да наблюдаваш дълго време това невероятно явление, дори и от едно и също място, но то никога няма да прилича на тези, които си видял до сега!
Залезът носи носталгия и малко тъга, но също и очакването за сладостта от живота през нощта и утрешният ден с надеждата за ново начало!

ENG  Every sunset is different! You can observe this incredible phenomenon for a long time, even from the same place, but it will never look like the ones you have seen so far!
Sunset brings nostalgia and a little sadness, but also the expectation of the sweetness of life at night and with the hope of a fresh start for tomorrow day!

Под нощното небе / Under the night sky

BG       Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш как можеш да полетиш.
Желанието за полет е присъщо не само на птиците, но и на хората. Достатъчно е да се научиш да разперваш крилете на ума си и да отваряш вратите на сърцето си, за да пребродиш всички съществуващи и несъществуващи небеса.

ENG     Don’t believe what your eyes telling you! They can only show some boundaries. Watch with your true insight, discover what you really know deep inside, and then you will see how you can fly.
The desire to fly is inherent not only in birds but also in humans. It is enough to learn to spread the wings of your mind and open the doors of your heart to wander through all the existing and non-existent heavens..

Морските фарове – стожери застанали на границата на два свята! / The guardians on the border of two worlds!

От едната страна е светът на близкото, сигурното и ежедневното! От другата страна е светът на приключението риска, непознатото и несигурното! Морските фарове крият в себе си толкова романтика, колкото може би никоя друга постройка край брега на морето.
Някога те са показвали пътя на загубилите се морски вълци в бури и мъгли, в тъмни нощи и безизходни премеждия.

За съжаление днес, с напредването на технологиите, голяма част от тези съоръжения пустеят и ръждясват, като мълчаливи спомени на отдавна преминала епоха, в която корабите са били от дърво, а моряците от желязо ….

 Въпреки тъжната съдба обаче, морските фарове продължават да са на поста си и да омайват с романтичното си послание – “Ела, аз ще съм винаги тук, когато имаш нужда от мен …. “

Те винаги ще правят брега по красив, ще привличат погледа на хората, които се разхождат вечер край прибоя и ще им помагат да се отправят в мечтите си към далечни непознати места и бурни приключения.

ENG Sea lighthouses – they are the guardians standing on the border of two worlds!

On one side – a world of near, safe and everyday living! On the other side is the world of adventure risk, the unknown and the uncertain! They harbor as much romance as any other building off the coast.

Once upon a time, the headlights showed the way of the lost wolves in storms and fogs, in dark nights and hopeless interruptions.

Unfortunately today, with the advancement of technology, many of these facilities are empty and rusting, like the silent memories of a long gone era in which ships were made of wood and sailors made of iron….

Despite the sad fate, however, the marine lighthouses continue to be in place and charm with their romantic message – “Come, I’ll always be here when you need me….”
They will always make the coast more beautiful, catch the eye of people walking in the evening by the sea coast. And will help them embark on their dreams of distant unknown places and stormy adventures.